с. Крушуна

На 34 км от град Ловеч, в североизточна посока, където последните склонове на Стара планина преминават в меки възвишения, в допир с Деветашкото плато, в гънките между дивния Балкан и златната Дунавска равнина, е сгушено китното село Крушуна.

Крушуна съществува още от праисторическо време. Районът и пещерите вероятно са били обитаеми още през късната старокаменна епоха.

Най-известната туристическа забележителност са Крушунските водопади, както и исихастката света обител разположена в пещера над водопадите.

В село Крушуна има и известна църква, строена от тревненски майстор през 19 век.

В непосредствена близост до Крушунските водопади наскоро бе построен голям плувен басейн.

Деветашка пещера

Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2442 m, общата ѝ площ е 20 400 m2, височина — 60 m. Разположена е на около 15 km североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.

Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Съществува и алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, тъй като не е стръмен), водещ до паркинг на около 50 m от пещерата — пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч — Левски).

На около 40 m навътре от входа има просторна зала с площ 2400 m2 Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.
Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., открита в Деветашката пещера. Експонат на НИМ

Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови”.