Покрит мост

Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Мостът свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.

Първото сведения за съществуването на покрит мост в гр. Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г. „Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в град Ловеч записва:
„Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“.
Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река.

През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост. В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора. Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

Средновековна крепост

Ловешката средновековна крепост е разположена на хълм, наречен през периода на османското владичество „Хисаря“. Намира се в южната част на град Ловеч. Днес е част от Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.

Ловешката средновековна крепост се датира от времето на Римската империя, когато на територията на днешен Ловеч е изградена и функционира римска пътна станция, наречена „Президиум“.

През 1187 г. тук е подписан мирният договор между България и Византия, с който се признава Втората българската държава. В началото на XIV век е резиденция на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г.

Ловешката средновековна крепост е една от последните превзети от Османската империя в България. Това става чак през 1446 г., с цената на разрушения.

Архитектурно – исторически резерват „Вароша“

В епохата на Българското възраждане, в района на Ловешката средновековна крепост и средновековните жилищни квартали е оформена възрожденската махала „Вароша“. Тук живеят ловешките занаятчии и търговци. След Освобождението от османско иго махалата се развива съобразно нуждите на новото време.

През 1968 г. със свое разпореждане № 364 Министерския съвет на НРБ обявява цялата стара част на гр. Ловеч по десния бряг на р. Осъм и територията на Парк „Стратеш“ за Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Допълнително в него е включена и една ивица по левия бряг на реката в съседство с Покрития мост. Комитета по архитектура и благоустройство и Комитета за култура издават своя изпълнителна наредба през 1978 г. При вземането на решението са взети под внимание даденостите на гр. Ловеч: старо застрояване в границите на квартала, средновековната крепост, възрожденската част на мястото на средновековния град и сроителството от края на XIX и началото на XX век. Запазва се приемствеността на градоустройството.

В границите на Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ са регистрирани над 200 архитектурни, исторически и културни паметници. За поддържане и реставриране на резервата е създадена „Стопанска дирекция Архитектурно-исторически резерват Вароша“. Неин несменяем директор е Стоян Нейков. Финансирането на работата се осигурява от Министерския съвет и Община Ловеч. В продължение на 30 години е извършена огромна реставрационна работа, чиито резултат е оформянето на резервата като единен комплекс. Новото строителство изцяло е съобразено с неговите архитектурни особености.

Неповторимия облик на резервата създава ловешката възрожденска къща. При съграждането и строителния усет се проявява в умелото използване на стръмния и скалист терен. Нейното лице обикновено е към двора. Приземния етаж е изграден с каменен зид с пезули за проветряване и отбрана. Над него е жилищния етаж с чардак или кьошк. Къщата е с каменната ограда с височина до 2 м. и масивна дъбова порта. Работилницата и магазина на собственика се разполагат извън къщата, на градската чаршия, чиито естествено продължение е Покрития мост. Днес възрожденската къща е обитаема, като малка част от сградите се използват за обществени нужди.

По интересните обекти в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ са: Владишкия конак, Старата градска баня, родните къщи на Тодор Кирков, Христо Цонев (Латинеца), Михаил Минев, Никола Цвятков, Пано Бояджидраганов (Агопа), Васил Генов-Чешмето, Мария Сиркова и др. ; църквите „Света Неделя“ и „Успение Богородично“. В чертите на резервата са Ловешка средновековна крепост, Паметник на Васил Левски, Музей „Васил Левски“ (Ловеч), Етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи“, сградата на старото училище Йосиф I Български, Покрития мост, Паметник на Тодор Кирков, Парк Стратеш, Белия паметник, Черния паметник, Алея на българо-руската дружба, Алея Баш бунар, Художествена галерия, Ловешки зоопарк и др. Днес Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ е любимо място за отдих и разходка на ловешките граждани и гости на града.

Художествена Галерия Ловеч

Художествена галерия, Ловеч е галерия за живопис, графика, скулптура и приложни изкуства. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.

Галерията е открита през 1964 г. като отдел на Регионален исторически музей, Ловеч. Наследява картините от колекцията на Ловчанското читалище „Наука“. В началото се състои от дарени и откупени картини на ловешки художници. Започва системното и обогатяване с творби и на художници с национално значение.

Фондът на художествена галерия гр. Ловеч надхвърля 2700 творби, селектирани и обособени в следните художествени жанрове: живопис, графика, скулптура и приложно изкуство.

 

Музей „Васил Левски“

Музеят „Васил Левски“ е част от Регионалния исторически музей в Ловеч.

Музей „Васил Левски“-Ловеч е сред най-посещаваните обекти, свързан с Апостола на свободата, направил Ловеч център на Вътрешната революционна организация. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“, в който къщите са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха. Включен е в Стоте национални туристически обекта.

Музеят „Васил Левски“ е създаден през 1954 г. Настанен е в къщата на Иван Крачула, баща на известния български националреволюционер Христо Иванов (Големия), в махала „Дръстене“. Първата експозиция отразява живота и бурната дейност на Апостола през периода, когато е в Ловеч.

Зоопарк

Зоопарк ( Ловеч ) е зоологическа градина в град Ловеч, в която се отглеждат животни характерни за българските земи, както и от други континенти.

Зоопаркът (Ловеч) е създаден през 60- те години на XX век. Той е вторият по площ и брой на животните в България. Разположен е в североизточната част на Парка „Стратеш“. Общата му площ е 110 дка. Разположен е сред естествена гора и добре поддържана тревна площ с алеи и детска площадка. Достъпа до него е пешеходен и по асфалтов път. Посетителите се ориентират с указателни табели. Открит е на 27 май 1964 г.

Отглеждат се 420 животни от 74 вида. Сред тях са представители на видове характерни за България, както и за различни континенти. Сред тях са бяла мечка, сибирски тигър, лъв, амурски леопард, ягуар, кенгуру, едногърба камила, кафява мечка, пет вида маймуни, папагали и други.

Зоопарк (Ловеч) е предпочитано място за посещение от ловешките граждани и гостите на града. Има пряка пешеходна връзка с Алея на българо-руската дружба, Белия паметник, Черния паметник, Паметник на Васил Левски (Ловеч), Музей Васил Левски (Ловеч) и Архитектурно-исторически резерват „Вароша“.